Mar 26, 2017, 6:44 PM

Полет на жена 

  Poetry » Other
348 1 5

Летя със ятото на птиците,

с очи загребвам синева.

Събирам топлина в зениците

и я раздавам по света.

 

Пристигам щедра като лято,

зеленоока и добра.

В косите ми - узряло жито

се гонят слънчеви петна.

 

И като вятъра съм лека,

и приливна като вълна,

и като лунната пътека

окъпана от светлина.

 

...Но тръгне ли от тука ятото

аз ще помръкна изведнъж.

И дълго ще тъжа за лятото

сама под есенния дъжд...

© Мария Марковска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??