26.03.2017 г., 18:44 ч.

Полет на жена 

  Поезия » Друга
391 1 5

Летя със ятото на птиците,

с очи загребвам синева.

Събирам топлина в зениците

и я раздавам по света.

 

Пристигам щедра като лято,

зеленоока и добра.

В косите ми - узряло жито

се гонят слънчеви петна.

 

И като вятъра съм лека,

и приливна като вълна,

и като лунната пътека

окъпана от светлина.

 

...Но тръгне ли от тука ятото

аз ще помръкна изведнъж.

И дълго ще тъжа за лятото

сама под есенния дъжд...

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??