Nov 8, 2016, 4:39 PM

Полет с вятъра 

  Poetry
806 4 6
Да пътуваш към мен е особена лудост, човече!
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето
и пространства на живи и мъртви се виждат на длан.
На свободния дух плод завърза в сърцето ми семето
и за дребни душици и грижи не искам да знам.
Ти си просто чудак, смелостта си приел за спасение
от измислено зло и за път към невярна звезда,
но не знаеш какво е нито вик, нито гняв, ни съмнение,
глътка смърт не отпил, не докосвал мълчана вода. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Random works
: ??:??