Да пътуваш към мен е особена лудост, човече!
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето
и пространства на живи и мъртви се виждат на длан.
На свободния дух плод завърза в сърцето ми семето
и за дребни душици и грижи не искам да знам.
Ти си просто чудак, смелостта си приел за спасение
от измислено зло и за път към невярна звезда,
но не знаеш какво е нито вик, нито гняв, ни съмнение,
глътка смърт не отпил, не докосвал мълчана вода. ...