Nov 23, 2008, 1:08 PM
Полето на поета
Поетът търсеше и търсеше безспир,
не сложи край на своята надежда.
Помогнаха му небесата в пир
и мълнията, тъй блестящо нежна.
Поетът пореше вълни потайни
и мяташе огромни думи,
сечейки врагове незнайни,
приплъзвайки безбрежни глуми.
Усещаше, че има сила,
макар и в болки и захлас,
да види през полето мило
безумния и мъчен глас.
Поетът скиташе се грозно
и скита се до днес така.
Посланието му е нежно
във нежната му сирота.
не сложи край на своята надежда.
Помогнаха му небесата в пир
и мълнията, тъй блестящо нежна.
Поетът пореше вълни потайни
и мяташе огромни думи,
сечейки врагове незнайни,
приплъзвайки безбрежни глуми.
Усещаше, че има сила,
макар и в болки и захлас,
да види през полето мило
безумния и мъчен глас.
Поетът скиташе се грозно
и скита се до днес така.
Посланието му е нежно
във нежната му сирота.
© Нико Ников All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Защото отива на места, където повечето хора се отвръщат с отвращение...
-
Защо да се "скита грозно",това не го разбрах..(поне си признавам де)
-
Браво!
Поздрави и от мен! -
от "дълбините" е, my friend
-
О...Прекрасно. Толкова е истинско, че направо боли. Поздрави и силни аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
