23 нояб. 2008 г., 13:08

Полето на поета 

  Поэзия » Философская
515 0 5
Поетът търсеше и търсеше безспир,
не сложи край на своята надежда.
Помогнаха му небесата в пир
и мълнията, тъй блестящо нежна.

Поетът пореше вълни потайни
и мяташе огромни думи,
сечейки врагове незнайни,
приплъзвайки безбрежни глуми.

Усещаше, че има сила,
макар и в болки и захлас,
да види през полето мило
безумния и мъчен глас.

Поетът скиташе се грозно
и скита се до днес така.
Посланието му е нежно
във нежната му сирота.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??