Издъхна във алени пръски деня,
по небето разля се мастилно петно
и ето с убийство роди се нощта –
изчадие древно, безмилостно, зло.
Леден вятър посече тревите
и с жален писък стаи се в листата,
но ето сред мрака изгряха звездите
и плахо проблесна луната.
Нейде долу в града полунощния час
отброи звън камбанен и после замря,
а далеч върховете среднощната власт
възвестиха навред с тишина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up