Не нападайте грешките, всичките, моля ви!
Прекалено е млада, прекалено въздушна.
Направляват живота ѝ спомени, моливи,
затъпени и призрачни, вити, послушни.
За пред хора не е, побелява ѝ рамото,
недонесло от страшния дъх на снежинките.
Мнима старост - сърдитата, дивата, нямата
подстрекава съня ѝ да крие калинките.
Там е много зелено, наивни - очите ѝ,
няма нищо освен срамежливо намятане.
Този сняг е от болки и трепет политнали
и пчеличка случайно дошла в аромата им. ...