Dec 7, 2011, 10:50 AM

Полъх 

  Poetry » Love
1193 0 22
Защо се завръщаш в съня ми, в мечтите?...
Какво още има от мене да вземеш?...
Отдавна забравих дъха ти, очите.
Отдавна и ти си забравил за мене...
Животът си крета в утъпкани релси...
И всеки ден нещо от нас си отива.
А аз помъдрявам. Не питам къде си.
И ти не попита дали съм щастлива.
Изнизват се дните - без трепет и болка...
Спокойна съм. Вече живея разумно.
Ела, поздрави ме! Разбираш ли колко
бях болна... И колко щастлива. Безумно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Random works
: ??:??