7.12.2011 г., 10:50 ч.

Полъх 

  Поезия » Любовна
1077 0 22

Защо се завръщаш в съня ми, в мечтите?...

Какво още има от мене да вземеш?...

Отдавна забравих дъха ти, очите.

Отдавна и ти си забравил за мене...

 

Животът си крета в утъпкани релси...

И всеки ден нещо от нас си отива.

А аз помъдрявам. Не питам къде си.

И ти не попита дали съм щастлива.

 

Изнизват се дните - без трепет и болка...

Спокойна съм. Вече живея разумно.

Ела, поздрави ме! Разбираш ли колко

бях болна... И колко щастлива. Безумно.

 

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??