lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Nov 11, 2009, 2:09 AM

Помахах им... 

  Poetry » Love
650 0 3

Огледалото бе мъртвият прозорец.
(Отвъд прозряха черно-бели мислите.)
Крайна, като смъртоносна болест,
свалих в юмрук от себе си къдриците.
Отблясъци от глъхнещи аплаузи
с косите върху пода строполясах.
Миглите със ножица отрязах си.
 (В скута ми се разпиляваха с плясък.)
... И цветове прозореца запълниха,
червило по ръкава се разплисна!
Изправих се над себе си, обърнала
 глава към дланите си -
Преоткрих се!
За пръв път и сълзите ми прозираха,
не блестяха в черно по лицето,
а думите, отдавна ненамирани,
раздраха с химикалката ръцете ми...
Отивам си!
Нарамила предишност,
решена на сбогуване... С уплаха.
(Стъпките ми покрай тях отмиха се.)
Помахах им...

Но мимовете спяха.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??