lorsa (Лора Димитрова)
96 385
11.11.2009 г., 2:09 ч.

Помахах им... 

  Поезия » Любовна
664 0 3

Огледалото бе мъртвият прозорец.
(Отвъд прозряха черно-бели мислите.)
Крайна, като смъртоносна болест,
свалих в юмрук от себе си къдриците.
Отблясъци от глъхнещи аплаузи
с косите върху пода строполясах.
Миглите със ножица отрязах си.
 (В скута ми се разпиляваха с плясък.)
... И цветове прозореца запълниха,
червило по ръкава се разплисна!
Изправих се над себе си, обърнала
 глава към дланите си -
Преоткрих се!
За пръв път и сълзите ми прозираха,
не блестяха в черно по лицето,
а думите, отдавна ненамирани,
раздраха с химикалката ръцете ми...
Отивам си!
Нарамила предишност,
решена на сбогуване... С уплаха.
(Стъпките ми покрай тях отмиха се.)
Помахах им...

Но мимовете спяха.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??