В прегръдки дълги съм. И в сълзи над разделящи се ръце. При лунно озарение. За последно целуната под Луната! Ех, всичко бях загубила. Дори и своето сърце. Гледка ридаеща. Като никоя друга на Земята!
Под сиянието на звездите оставам. В неясен полумрак. В царството на скръбта. С любовен лъх застивам. Бог дано да се събуди. Да даде на двама ни знак. "Бог (нали) го избира. Това, което Човек не избира"!? И това е точно... Нашата любов!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.