тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
23.08.2007 г., 9:44 ч.

Помечтай си между редовете 

  Поезия
471 0 7
В прегръдки дълги съм. И в сълзи над разделящи се ръце.
При лунно озарение. За последно целуната под Луната!
Ех, всичко бях загубила. Дори и своето сърце.
Гледка ридаеща. Като никоя друга на Земята!

Под сиянието на звездите оставам. В неясен полумрак.
В царството на скръбта. С любовен лъх застивам.
Бог дано да се събуди. Да даде на двама ни знак.
"Бог (нали)  го избира. Това, което Човек не избира"!?
И това е точно... Нашата любов!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??