Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ
в покоя на логичната ѝ смърт,
която причинихме аз и ти,
умишлено и, крайно хладнокръвно.
Нима сме със усещане за вечност,
потънали в жестоката си глупост?
Уви, не сме чистосърдечни,
упреквайки житейската ни лудост... ...