diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24.06.2023 г., 23:20 ч.

Помен ли, пир ли?.. 

  Поезия » Любовна, Философска
728 1 3

Не знам дали да ѝ направя помен.

Прехвърли четиридесет отдавна. 

В живота беше повече бездомна, 

уплашена до смърт и много гладна... 

Естествено, че Бог я приютѝ 

в покоя на логичната ѝ смърт, 

която причинихме аз и ти, 

умишлено и, крайно хладнокръвно. 

Нима сме със усещане за вечност, 

потънали в жестоката си глупост? 

Уви, не сме чистосърдечни, 

упреквайки житейската ни лудост... 

Поне да беше плът и наторяваш 

земята на погрешните ни стъпки 

с надежда да покълне тази вяра 

преди душите ни отново да замлъкнат... 

А гузната ни съвест ще припомня

как мъката превърнахме във пир. 

Една любов сама не е способна 

да умре, за да почива в мир... 

 

Стихопат. 

© Данаил Антонов 

24.06.2023

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта може да има много имена, Наде, но аз пиша за една конкретна в случая. Иначе - да, за другото си права! Благодаря! Дени, благодаря и на теб! 🙂
  • Много е хубаво, Дани!
  • Любовта никога не умира, Дани. И има много имена. Заключиш ли душата си за нея, животът се превръща в съществуване.
Предложения
: ??:??