Всичко започна твърде бързо.
Като фурия навлезе в моя интериор.
Разбрах го, ала беше твърде късно,
сама си бях избрала новия гримьор.

Умалено до грахово зърно болеше,
намирах се в място с илюзии.
Макар че по очите ми четеше...
Жалко! И болката прочете!

Да се обзаложим, че съм пасивно зле.
Без сантименталности, но е неконтролируемо.
На теб ще кажа колко съм добре,
дори да знам, че всичко е погубено.

Момиче, сладурче... Момиче с пресъхнали очи.
Помисли! Сама си помисли! Има ли и друго момче?
Недей, моля те - я се покажи,
та ти беше някога море!

Намирам се в толкова преборено състояние
и искам пак да съм малка..
Но не може! То не става по желание.
Няма вече кой да ми помага, да ми покаже отново с показалка!

Като акули те ядат! Дали е вярно?
Живея в порядъка на модели и камбани.
Така е... сякаш е банално,
банални са и чувствата непрани.

Момиченце, о, все още малко момиченце!
Момиченце с пълните очи!
Не бързай да откъснеш от света кокиченце,
то само ще дойде да те доближи!

Помисли, много добре помисли
искаш ли това момче да те обсеби.
Недей, по-добре всичко премисли.
Помисли дали искаш някой свободата да пороби.

                 (Цената за една истинска и сериозна връзка)