18.03.2008 г., 22:09 ч.

Помисли 

  Поезия » Философска
525 0 0
Всичко започна твърде бързо.
Като фурия навлезе в моя интериор.
Разбрах го, ала беше твърде късно,
сама си бях избрала новия гримьор.
Умалено до грахово зърно болеше,
намирах се в място с илюзии.
Макар че по очите ми четеше...
Жалко! И болката прочете!
Да се обзаложим, че съм пасивно зле.
Без сантименталности, но е неконтролируемо.
На теб ще кажа колко съм добре,
дори да знам, че всичко е погубено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??