Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка,
блестяща по-силно и от отразяващите се лъчи.
Днес,
черните ти коси са последните останали лъчи
в мрака на съзнанието ми,
гоня къдриците зад хоризонта
и се надявам да не се изправят
преди да успея да ги докосна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up