ПОМНЯ ГО
Той беше щастливо дете.
И такъв досега си остана.
Той всичко делеше на две.
Даже оскъдния залък.
Изпращаше до хоризонта всеки ден.
И всяко утро го посрещаше на хоризонта.
Птиците му подаряваха криле,
а той ги слагаше на хората.
„Това момче не е добре –
повтаряха отци на синовете си. –
Пазете се, ако искате да станете мъже!” ...