Помня го

5 дек. 2012 г., 10:40

Поэзия

511 0 6

ПОМНЯ ГО

Той беше щастливо дете.

И такъв досега си остана.

Той всичко делеше на две.

Даже оскъдния залък.

Изпращаше до хоризонта всеки ден.

И всяко утро го посрещаше на хоризонта.

Птиците му подаряваха криле,

а той ги слагаше на хората.

„Това момче не е добре –

повтаряха отци на синовете си. –

Пазете се, ако искате да станете мъже!”

А тайно се срамуваха от себе си.

И майките редяха клетви,

треперещи за своите деца,

но дълбоко някъде в сърцето си

усещаха вина и грях.

Той беше щастливо дете.

И вечно такъв си остана.

През деня във лазурното синьо небе.

През нощта със звездите сияйни.

Помня го. Той живя и у мен.

А чрез мен и у вас. И така до безкрайност.

katt (Кат Кат)

2012-12-09T17:19:55+02:00

Благодаря ти...!
contessa (Светла Асенова)

2012-12-06T11:51:17+02:00

Поздрави!
С усмивка ...
oksimoron (Христов)

2012-12-05T21:52:53+02:00

!!
Ilis (Алина Стоянова)

2012-12-05T17:24:30+02:00

!!!
Eia (Росица Танчева)

2012-12-05T11:22:26+02:00

"Той беше щастливо дете.
И вечно такъв си остана.
През деня във лазурното синьо небе.
През нощта със звездите сияйни."
Стихове, излъчващи красота, чистота, човечност, за които сме зажадняли в днешния ден... Благодаря за великолепната поезия!
rozza (Радка Миндова)

2012-12-05T10:44:44+02:00

Има го, а звездите са все по- ярки и все по- близо, и хоризонта...