ПОМЪДРЯВАНЕ
ПОМЪДРЯВАНЕ
Приседнал край потока на мечтите,
ту пощя кротко спомени щастливи,
ту гледам тъжно залеза наситен,
след който нощем моят свят заспива...
Защо и за какво да съжалявам?...
Уроците житейски са си мои...
Пресявах дълго зърното, а плява -
дал Бог постеля в земните покои...
И ако в мене нещо остарява,
душата ми, сърцето ми е младо!...
Дали ще съм осъден на забрава,
или ще чувам топла дума: „Дядо!"?...
Но днес не ми се вярва, че измама
разпъва щедро бедното ми тяло...
Че някой ден, по Кумовата слама,
ще тича в мен детето помъдряло...
Ванилин ГАВРАИЛОВ
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Светлана! Поздрави от мен и празник в душата!
-
сърцето ми е младо!...
А това е най-важно!!! -
Наздраве, Безжичен!
Трябва и наяве да го пийнем, не само виртуално! -
Благодаря ви, Пламена и Джейни! Да бъде светло и топло в душите ви!
-
Много естествено и топло пишеш!
Благодаря за удоволствието! -
Браво!!!
-
Благодаря ти, Безжичен! Макар и със закъснение. Поотсъствах малко и аз. Приятна и мъдра есен! Наздраве с шампанското...
-
Благодаря ви за топлите думи, Анета и Петинка! Уютно душеприсъствие в земния живот!
-
Не пораствай... още дълго време!
-
Ще чуваш още много топли думи и ще ги чуваш още дълги, дълги години!
Една топла прегръдка от мен! -
Благодаря, Магдалена! Поздрави и от мен!
-
Душата ми, сърцето ми е младо-Това е най-важното. С обич.
-
Благодаря ви, че се отбихте, Кремена, Дарина, Росица и Галя! Абе, това помъдряването е много относителна работа... Да бъде хубава и мъдра есента ви!
-
"Приседнал край потока на мечтите..."-прекрасно!
-
Но днес не ми се вярва, че измама
разпъва щедро бедното ми тяло...
Че някой ден, по Кумовата слама,
ще тича в мен детето помъдряло...
Чудесен финал,Ванилин! Поздрав за стиха! -
Поздрав за този стих!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
