ПОМЪДРЯВАНЕ
Приседнал край потока на мечтите,
ту пощя кротко спомени щастливи,
ту гледам тъжно залеза наситен,
след който нощем моят свят заспива...
Защо и за какво да съжалявам?...
Уроците житейски са си мои...
Пресявах дълго зърното, а плява -
дал Бог постеля в земните покои...
И ако в мене нещо остарява,
душата ми, сърцето ми е младо!...
Дали ще съм осъден на забрава,
или ще чувам топла дума: „Дядо!"?...
Но днес не ми се вярва, че измама
разпъва щедро бедното ми тяло...
Че някой ден, по Кумовата слама,
ще тича в мен детето помъдряло...
Ванилин ГАВРАИЛОВ
© Ванилин Гавраилов Все права защищены