Apr 7, 2023, 1:53 PM

Поне веднъж да беше плакала 

  Poetry » Love
410 1 3

Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.

 

Такава весела, безгрижна и щастлива…
Не бях се сблъсквал със такова чудо!
Пред теб излива се поток от ропот 
но ти не забелязваш, а само се подсмихваш лудо.

 

Не помня кой, но някой питаше ме:
"Как прозорецът да си остане цял, 
ако с камъни замерван е? Когато е отворен."-
притихнах онемял - "Със сърцето същото е"

 

Аз свикнал съм да утешавам, 
да предлагам своето рамо.
На теб какво ли мога да предложа,
освен и аз да се усмихвам само.
 

© Вася Янчовичина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??