7 апр. 2023 г., 13:53

Поне веднъж да беше плакала 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 4
428 1 3

Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.

 

Такава весела, безгрижна и щастлива…
Не бях се сблъсквал със такова чудо!
Пред теб излива се поток от ропот 
но ти не забелязваш, а само се подсмихваш лудо.

 

Не помня кой, но някой питаше ме:
"Как прозорецът да си остане цял, 
ако с камъни замерван е? Когато е отворен."-
притихнах онемял - "Със сърцето същото е"

 

Аз свикнал съм да утешавам, 
да предлагам своето рамо.
На теб какво ли мога да предложа,
освен и аз да се усмихвам само.
 

© Вася Янчовичина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »