Понякога, когато съм сама - плача,

но така, че никой да не разбере.

Понякога се връщам в миналото
и се моля времето да спре.

Понякога се чувствам унищожена,
но пред хората съм толкова студена.
Понякога съм крехка и сломена,
но за всички - необикновена.

Понякога се усмихвам, а ми се плаче
и болката приспивам като кърмаче.
Понякога сърцето си едва събирам

и самотата едва не ме убива.

Понякога те виждам и боли,

но някак се усмихвам,

за да не видиш ти,

че понякога още те обичам!