Sep 15, 2010, 10:40 PM

Понякога 

  Poetry
621 0 2

Не казвай сбогом, че ще ме погубиш,

и, знаеш ли, това не е клише.

Понякога не искам да се будя,

сам с болката, че ти не си до мен.

 

Понякога мечтите просто са отрова,

която бавно крехката ми плът яде.

А утрото е тъмно като черна сова,

създадена сърцето ми да изкълве.

 

Понякога животът е причина,

по-късно пък е повод да се предадеш.

Безсмислено е вечно да те има,

когато просто си един копнеж.

 

И пак понякога събуждам се усмихнат,

защото сънищата ми ме срещат с теб.

Но след това отново чувствам, че умирам

и съжалявам, че събудих се без теб.

© Петър Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Петър Станев,мойте поздравления!
    Невероятно истинско и преживяно за мен.Буквално дъхът ми спря!
    Семпло,чисто човешки, докосва онези кътчета в душата, където са скрити най-съкровенните копнежи !
    "И пак понякога събуждам се усмихнат,
    защото сънищата ми ме срещат с теб" .... Нямам думи, за да изразя емоцията, която изпитвам! Дерзайте, Петър!
  • Харесах!
    Тъга и усещане за липса...
Random works
: ??:??