Понякога

15.09.2010 г., 22:40 ч.

Поезия

650 0 2

Не казвай сбогом, че ще ме погубиш,

и, знаеш ли, това не е клише.

Понякога не искам да се будя,

сам с болката, че ти не си до мен.

Понякога мечтите просто са отрова,

която бавно крехката ми плът яде.

А утрото е тъмно като черна сова,

създадена сърцето ми да изкълве.

Понякога животът е причина,

по-късно пък е повод да се предадеш.

Безсмислено е вечно да те има,

когато просто си един копнеж.

И пак понякога събуждам се усмихнат,

защото сънищата ми ме срещат с теб.

Но след това отново чувствам, че умирам

и съжалявам, че събудих се без теб.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.