Oct 17, 2009, 1:15 AM

Понякога 

  Poetry » White poetry
679 0 12

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

да разговаряш със звездите...

И мислите да те болят

от разминаване с мечтите.

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам

и тишината да кънти в ушите.

Да връщаш образи без свян,

да се усмихваш през сълзите.

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

да викаш, молиш за пощада;

Къде? Кога аз бил съм там,

че тъй сърцето мое страда?

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

но повече не мога и не искам.

На колене и от любов пиян

до себе си сега те искам.

01.08.07

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??