kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
17 oct 2009, 1:15

Понякога 

  Poesía » Versos blancos
680 0 12

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

да разговаряш със звездите...

И мислите да те болят

от разминаване с мечтите.

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам

и тишината да кънти в ушите.

Да връщаш образи без свян,

да се усмихваш през сълзите.

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

да викаш, молиш за пощада;

Къде? Кога аз бил съм там,

че тъй сърцето мое страда?

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

но повече не мога и не искам.

На колене и от любов пиян

до себе си сега те искам.

01.08.07

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??