Понякога се чудя кой съм,
бях май по-мил и по-сърдечен...
Или аз просто крив завой съм,
крайпътен знак край стълб далечен...
Понякога излизам на дъжда
и той с целувки влажни ме обгръща,
понякога стоя си просто и валя,
задето никой ме не чака вкъщи.....
© Димитър Илиев All rights reserved.
задето никой ме не чака вкъщи....."
Разбирам те толкова добре...
Това е най-страшната болка.
Хареса ми.