27 mar 2015, 22:57

Понякога 

  Poesía
876 0 3

  Понякога се чудя кой съм,

бях май по-мил и по-сърдечен...

Или аз просто крив завой съм,

крайпътен знак край стълб далечен...

 Понякога излизам на дъжда

и той с целувки влажни ме обгръща,

понякога стоя си просто и валя,

задето никой ме не чака вкъщи.....

© Димитър Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "... понякога стоя си просто и валя,
    задето никой ме не чака вкъщи....."

    Разбирам те толкова добре...
    Това е най-страшната болка.

    Хареса ми.
  • Малкото думи казват най-много, много въздействащо! Поздравления!
  • Понякога облаците са част от човешката душа,
    а на самотата, второто и име... е сълза...
Propuestas
: ??:??