Понякога
В подребрието на телесната обител,
обгрижван от едни, от други поруган,
низвергнат и въздиган от бедите,
посреща същността ми малък храм.
Не ходя в него прошка да измоля,
или пък да поискам мъст за друг,
потъпквайки с разплакваната воля
поуката - урок, поднесена ми тук.
Понякога се скривам зад стените
и затаявам, като в жмичка, своя дъх.
Броя и отбелязвам в стъпките на дните
къде не ми е стигал въздух или дух.
За огън ѝли за да стопля пепелта,
в която кротко сиракува мисълта ми.
Кипи в котлето премълчаната вода
със билките, набрани от земята ми.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Хари! -
Хубаво,Лина!!!Мъдро!!Опитах се,като ученик да изрецитирам първият куплет!Бе то страшна работа!!!
-
Радвам се, Донко, Благодаря Ти!
-
Хареса ми!
-
Благодаря, Бети!
-
Хубаво е, Лина!
-
Благодаря, Доче и Марианка!
-
"За огън ѝли за да стопля пепелта,
в която кротко сиракува мисълта ми."
Полепна и по моята душа
красивата тъга в слова изваяна... -
Нещо свежо на фона на море от блудкавости!
-
Благодаря, Силве
-
"Понякога се скривам зад стените
и затаявам, като в жмичка, своя дъх.
Броя и отбелязвам в стъпките на дните
къде не ми е стигал въздух или дух.
За огън ѝли за да стопля пепелта,
в която кротко сиракува мисълта ми.
Кипи в котлето премълчаната вода
със билките, набрани от земята ми."
Великолепно изпълнение! Скритият ти изказ много ми харесва, тук се намирам. Благодаря за удоволствието! -
Благодаря, Стойчо!
-
Страхотни метафори! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
