линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
28 ago 2017, 13:21

Понякога 

  Poesía » Otra
389 3 13

В подребрието на телесната обител,

обгрижван от едни, от други поруган,

низвергнат и въздиган от бедите,

посреща същността ми малък храм.

 

Не ходя в него прошка да измоля,

или пък да поискам мъст за друг,

потъпквайки с разплакваната воля

поуката - урок, поднесена ми тук.

 

Понякога се скривам зад стените

и затаявам, като в жмичка, своя дъх.

Броя и отбелязвам в стъпките на дните

къде не ми е стигал въздух или дух.

 

За огън ѝли за да стопля пепелта,

в която кротко сиракува мисълта ми.

Кипи в котлето премълчаната вода

със билките, набрани от земята ми.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??