Понякога
Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите
и музика на арфа ме настигне,
ще те претегля на везна със живите,
а мъртвите ще прибера във стихове.
Понякога, когато ми се случва
да бъда жива, а душата дърпа се,
ще те поставя тебе на кормилото,
а аз където искам ще се блъсна.
Защото аз понякога нищожна съм,
с мечти такива – дребни, прозаични,
да полетя без своята тревожност...
Защото много, много те обичам!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря и на двете ви, че сте тук!
-
Хареса ми, звучи хем непокорно, хем влюбено.
-
Прекрасен стих! Много ми хареса!
-
Не мога да си направя дисекция, защото това чудо не знам кой го написа. Получих факс и за няма минута бях като на диктовка, без редакция. Ако е имало някаква мисъл, аз не я усетих.
И, Антон, разсмя ме здраво. -
Леко депресирана, леко суицидна, много влюбена - нетипична комбинация, но пък ми харесва!
"ще те поставя тебе на кормилото,
а аз където искам ще се блъсна." - е, не така, кой ще плаща глобите? -
Да, едни дребнички нещица ни носят щастие, трябва само да ги виждаш. Благодаря, Маргарита!
-
Хареса ми твоята нищожност! Други ще я нарекат щастие! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
