Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
24 ene 2020, 10:32

Понякога 

  Poesía » De amor
444 2 7

Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите
и музика на арфа ме настигне,
ще те претегля на везна със живите,
а мъртвите ще прибера във стихове.
Понякога, когато ми се случва
да бъда жива, а душата дърпа се,
ще те поставя тебе на кормилото,
а аз където искам ще се блъсна.
Защото аз понякога нищожна съм,
с мечти такива – дребни, прозаични,
да полетя без своята тревожност...
Защото много, много те обичам!

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и на двете ви, че сте тук!
  • Хареса ми, звучи хем непокорно, хем влюбено.
  • Прекрасен стих! Много ми хареса!
  • Не мога да си направя дисекция, защото това чудо не знам кой го написа. Получих факс и за няма минута бях като на диктовка, без редакция. Ако е имало някаква мисъл, аз не я усетих. И, Антон, разсмя ме здраво.
  • Леко депресирана, леко суицидна, много влюбена - нетипична комбинация, но пък ми харесва!
    "ще те поставя тебе на кормилото,
    а аз където искам ще се блъсна." - е, не така, кой ще плаща глобите?
  • Да, едни дребнички нещица ни носят щастие, трябва само да ги виждаш. Благодаря, Маргарита!
  • Хареса ми твоята нищожност! Други ще я нарекат щастие! Поздрав!
Propuestas
: ??:??