Понякога си тъй незрима,

поезия на моите мечти!

Понякога си с образ на

тъмнокосото момче,

а понякога до 

смърт ме

плашиш -

тъмно гръмотевично небе!

Грешна, ако искаш

наречи ме...

Клеветите не приемам - и до днес !

Невинна, виновна ме изкараха , лъжците...

да съм различна,

призвание ми е

дадено от Бога!

Птица сякаш съм - политам

на далечни брегове!

Място няма там за 

омраза,

сплетни 

и жалки клевети!

                                                                              Kr(Asi) Poetry