Понякога си тъй незрима,
поезия на моите мечти!
Понякога си с образ на
тъмнокосото момче,
а понякога до
смърт ме
плашиш -
тъмно гръмотевично небе!
Грешна, ако искаш
наречи ме...
Клеветите не приемам - и до днес !
Невинна, виновна ме изкараха , лъжците...
да съм различна,
призвание ми е
дадено от Бога!
Птица сякаш съм - политам
на далечни брегове!
Място няма там за
омраза,
сплетни
и жалки клевети!
Kr(Asi) Poetry
© Karolinne Kolewa Todos los derechos reservados