Понякога
Понякога се чувствам незначителна.
(Понякога ли казах? Всеки ден...)
Животът - страховита въпросителна -
минава бавно, бавно покрай мен.
Понякога се чувствам много дребна,
та виж го само слънцето къде е!
А аз от тука - тъжна, непотребна,
му махам със мечти и със идеи.
Понякога се чувствам изморена
от хорски фалш, лъжи и лицемерие.
Душата ми - от хули омърсена -
не помни вече думата "доверие".
Понякога светът ме плаши страшно
със свойта слепота и своя егоизъм.
Изглежда някак чужд, а уж е наш. Но
забравихме да го нашарим с оптимизъм.
Понякога (дори в горещи дни)
усещам студ. Мирише ми на зима.
Тогава пак съм малка. Без мечти.
В такива дни не искам да ме има.
© Теди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво!
-
Много хубав стих!
Дано наистина е само понякога
Поздрав! -
Силно, но тъжно!!!
-
Благодаря за забележката. И на мен ми харесва повече как звучи така, сега ще го променя.
-
В такива дни не искам да ме има...
Просто предложение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Думите ми се губят за повече - хубаво е да срещаш от добрата стара класическа поезия зад някаква свежа и изненадваща маска
Как беше - "колкото по-класически царя, толкова по-тъжен"