1 нояб. 2011 г., 19:13

Понякога 

  Поэзия » Другая
1072 0 6

Понякога се чувствам незначителна.

(Понякога ли казах? Всеки ден...)

Животът - страховита въпросителна -

минава бавно, бавно покрай мен.

 

Понякога се чувствам много дребна,

та виж го само слънцето къде е!

А аз от тука - тъжна, непотребна,

му махам със мечти и със идеи.

 

Понякога се чувствам изморена

от хорски фалш, лъжи и лицемерие.

Душата ми - от хули омърсена -

не помни вече думата "доверие".

 

Понякога светът ме плаши страшно

със свойта слепота и своя егоизъм.

Изглежда някак чужд, а уж е наш. Но

забравихме да го нашарим с оптимизъм.

 

Понякога (дори в горещи дни)

усещам студ. Мирише ми на зима.

Тогава пак съм малка. Без мечти. 

В такива дни не искам да ме има.

 

© Теди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Брей колко хубави и смислени неща можел човек да открие на наслуки
    Думите ми се губят за повече - хубаво е да срещаш от добрата стара класическа поезия зад някаква свежа и изненадваща маска
    Как беше - "колкото по-класически царя, толкова по-тъжен"
  • Много е хубаво!
  • Много хубав стих!
    Дано наистина е само понякога
    Поздрав!
  • Силно, но тъжно!!!
  • Благодаря за забележката. И на мен ми харесва повече как звучи така, сега ще го променя.
  • В такива дни не искам да ме има...
    Просто предложение.
Предложения
: ??:??