Детето си сега приспива
в бебешката люлка с балдахин.
Със сълзи на очи го милва,
че то е дар от нейния любим...
Тя сама ще го отгледа,
всичко нужно ще осигури,
за да помни то с добро баща си -
щастлив да расне скъпият й син.
Далеч е той сега и нивга няма да се върне,
но знае тя, че той ги пази зорко -
там отгоре,
дето гледа ги от небосвода син... ...