30 мая 2008 г., 19:02
Понякога...
Детето си сега приспива
в бебешката люлка с балдахин.
Със сълзи на очи го милва,
че то е дар от нейния любим...
Тя сама ще го отгледа,
всичко нужно ще осигури,
за да помни то с добро баща си -
щастлив да расне скъпият й син.
Далеч е той сега и нивга няма да се върне,
но знае тя, че той ги пази зорко -
там отгоре,
дето гледа ги от небосвода син... ...
в бебешката люлка с балдахин.
Със сълзи на очи го милва,
че то е дар от нейния любим...
Тя сама ще го отгледа,
всичко нужно ще осигури,
за да помни то с добро баща си -
щастлив да расне скъпият й син.
Далеч е той сега и нивга няма да се върне,
но знае тя, че той ги пази зорко -
там отгоре,
дето гледа ги от небосвода син... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мартина Кирилова Все права защищены
Предложения
-
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
