Болката не свършва, просто свикнах с нея...

Не зная защо, но се чуствам сама,

зобиколена съм от хора, а чуствам адска пустота.

Усмихвам се, докато душата плаче.

Слагам маска на щастливец...

Заблуждавам всички, но не и мен,

защото само аз зная колко болка събрала се е в мен.

Мислех си, че всичко ще е вечно,

мислех, че светът е само наш,

но явно сам грешала

и предадена се чуствам пак.

За мен ти бе всичко,

И слънцето, и вятъра,

и щастие, и болка,

ти бе моята съдба.

Е, да, но всичко свърши,

сама разбрах, че всичко се върти,

ако днес си щастлив,

утре болката над теб ще бди.

И всичко вече ми е безразлично,

светът за мен не е красив.

И нищо днес не може да ме трогне,

и никой веч не ще ме нарани.

Стена градя и крия се зад нея,

а всеки мисли, че искренно се смея... 

И когато спомняш си за мен,

погледни как навън започва да вали,

вали тъй, както капеха

от моите очи сълзи.

Повярвай ми, понякога и мракът е красив.