diesto (Данаил Антонов)
1039 617
Aug 20, 2019, 11:28 AM

Понякога мълча, че те обичам... 

  Poetry » Love
580 6 7

 

Все още се надявам да те имам. 
Дали съм ти възможен? Аз не зная... 
Понякога съм труден до безсилие. 
Дотолкова, че бързо ме забравят. 
А иначе събуждам всички изгреви. 
И залезите крия в хоризонта. 
Тогава ставам някак си по-истински. 
/но всъщност ми се спи, като на хората./ 
Понякога, по-влюбен съм от тебе. 
Или поне в мен повече личи. 
Заробих се във чакане на времето. 
Причина, от която ме боли... 
Но болката боли до възмъжаване. 
/Какво, като прехвърлих четирийсет?/ 
Мъжете от любов се вдетиняват. 
Аз просто нямам как, и я написвам... 
Понякога мълча, че те обичам. 
Защото ме е страх, че ще те счупя. 
От толкова любов за теб, наричана – 
така не искам да те губя... 


/Стихопат/

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново ни поднасяш въздействащи редове, Дани! Страхотен си!
  • Хубаво е.
  • Дани, не спирам да се удивлявам на способността ти да произвеждаш толкова много стихове. Явно музата ти е безкрайна. Дано винаги да е така! Че са и безкрайно хубави. Най-сърдечни поздравления!
  • ...
  • Когато не го казваш.... Със всяка секунда, в която го чувстваш...а то е 60 секунди, 60 минути, 24 часа, 7 дни в седмица, 30 дни в месеца. Всичките 12 от тях.... и т.н... Да, понякога го измълчавам. Защото ми е хубаво да чувам същото с нейния глас
  • Как се мълчи, когато се обича...
  • ❤
    Аз моля те не губи надежда!
    Надявай се с всяка глъдка въздух,
    със всеки удар на твоето сърце!
    Бъди си труден, че кой не е!
    Истински влюбеното сърце разбира-
    не ще те забрави, не ще те предаде,
    защото много силно те обича...
    И не чакай времето, че то
    толкова бързо по пътя си лети.
    При първа среща иди, хвани я за ръка
    и заедно вървете напред
    през оставащите дни...

    Пожелавам сбъдване! 🍀 ❤ 🍀
Random works
: ??:??