20 авг. 2019 г., 11:28
Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви.
И залезите крия в хоризонта.
Тогава ставам някак си по-истински.
/но всъщност ми се спи, като на хората./
Понякога, по-влюбен съм от тебе.
Или поне в мен повече личи.
Заробих се във чакане на времето.
Причина, от която ме боли... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация