Понякога забравям... колко...
на теб
Отрекох се от теб преди петлите да пропеят!
Пристъпих плахо в църквата, да си поплача,
а устните молитвено, заключени, немееха...
Обесих прошката! Кикотеше се в мен палача.
Отказах се от теб навеки! Първа хвърлих камък!
От хиляди греди в очите си виновно ще слепея!
И щедро с чуждите делих последния си залък...
а свойта плът разпънах! С този кръст сега живея...
Отрекох се от теб...! Присъдата ми - тежък грях!
С сълзи преглътнати сърцето си надве разсичам! ...