15 февр. 2008 г., 11:18

Понякога забравям... колко... 

  Поэзия
1296 0 32
          Понякога забравям... колко...

                                                                                  на теб

 

Отрекох се от теб преди петлите да пропеят!

Пристъпих плахо в църквата, да си поплача,

а устните молитвено, заключени, немееха...

Обесих прошката! Кикотеше се в мен палача.

 

Отказах се от теб навеки! Първа хвърлих камък!

От хиляди греди в очите си виновно ще слепея!

И щедро с чуждите делих последния си залък...

а свойта плът разпънах! С този кръст сега живея...

 

Отрекох се от теб...! Присъдата ми - тежък грях!

С сълзи преглътнати сърцето си надве разсичам!

Отрича ли се родната сестра от собствен брат?!

Понякога забравям... всъщност колко те обичам...

 

 

12.02.2008 г.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??