Не си ме питал сън дали дохожда,
завива ли ме сянка на череша,
със нощница ли съм, или съм гола,
когато огънче от свещ ме гледа.
Не си изпращал тъжна улулица
да пее на прозореца ми нощем.
Не си дохождал вече от години
ръцете си отново да докоснем.
И в тъмното, далече от кахъри
живота си за кратко да напуснем,
разделяни, осъждани... от хора,
пред Господа - и с грях ще се прекръстим. ...