Поражение
На брат ми
Този град ме съкруши.
Този град остана верен
на инстинкта да руши
туй, което е във мене.
Сто надежди ми отне,
сто и първата удави
в чувството, че повален
най-накрая се предавам.
Ах, защо ме приласка?
По-добре да беше казал
отначало, че така
е решил да ме прегази.
Тебе думам, братко мой –
нищо, че не ти говоря –
тебе думам, зъл е той,
този град двумилионен.
Карай, вече не боли,
колкото болеше вчера.
Глътнах всичките сълзи,
сдъвках старите химери.
Днес съм тих като вода.
Сякаш в друг живот се случи.
И не помня ни беда,
нито дявол, нито куче.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Леко и ефирно случване на думите! Кеф! Джак
-
Много силен стих!
Дано утре боли по-малко от днес! -
Силно...
-
Хубав стих, въздействащ...
-
Силни думи , Валентин!
-
Този град е смрад и кал,
но над всички ни векува,
всекиму по нещо взел и дал,
но да не забравяме, че и калта лекува... -
Глътнах всичките сълзи ! Браво Вальо !
-
Опашката на кучето помни,
че маха му опазва от злини... -
Този град е многолик,
днес се смее, утре плаче.
Сбрал усмивка, вопъл, вик
под воалите на здрача,
носи болка на тълпа,
носи радост на дечица.
Този град е светлина,
ако в себе си сме птици.
Не знам кой е, но... всеки град е такъв
Поздрави, Вальо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
