Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
25 сент. 2014 г., 13:48  

Поражение 

  Поэзия
783 0 9

 

На брат ми

 

Този град ме съкруши.

Този град остана верен

на инстинкта да руши

туй, което е във мене.

 

Сто надежди ми отне,

сто и първата удави

в чувството, че повален

най-накрая се предавам.

 

Ах, защо ме приласка?

По-добре да беше казал

отначало, че така

е решил да ме прегази.

 

Тебе думам, братко мой –

нищо, че не ти говоря –

тебе думам, зъл е той,

този град двумилионен.

 

Карай, вече не боли,

колкото болеше вчера.

Глътнах всичките сълзи,

сдъвках старите химери.

 

Днес съм тих като вода.

Сякаш в друг живот се случи.

И не помня ни беда,

нито дявол, нито куче.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Леко и ефирно случване на думите! Кеф! Джак
  • Много силен стих!
    Дано утре боли по-малко от днес!
  • Силно...
  • Хубав стих, въздействащ...
  • Силни думи , Валентин!
  • Този град е смрад и кал,
    но над всички ни векува,
    всекиму по нещо взел и дал,
    но да не забравяме, че и калта лекува...
  • Глътнах всичките сълзи ! Браво Вальо !
  • Опашката на кучето помни,
    че маха му опазва от злини...
  • Този град е многолик,
    днес се смее, утре плаче.
    Сбрал усмивка, вопъл, вик
    под воалите на здрача,
    носи болка на тълпа,
    носи радост на дечица.
    Този град е светлина,
    ако в себе си сме птици.

    Не знам кой е, но... всеки град е такъв Поздрави, Вальо!
Предложения
: ??:??